Залата беше пълна с хора в скъпи костюми. Имаше стъклени стени, гледка към града и маси с бели покривки, сякаш празнувахме успех, а не нечие унижение.

До мен стоеше Даниела. Жената, която наричах сестра без кръв. Тя стисна ръката си около чашата с вода и прошепна:

— Не реагирай.

Но шефът ми, господин Велинов, вече гледаше право към мен.

— Мария, мисля, че е време да обясниш защо презентацията за инвеститорите изчезна от системата точно след като ти остана сама в офиса.

Усетих как лицето ми изстина.

Всички колеги се обърнаха. Някои с изненада, други с онзи поглед, който хората имат, когато вече са решили, че си виновен.

— Не съм я пипала — казах тихо.

Даниела наведе очи.

И това ме заболя повече от обвинението.

Три месеца работих по този проект. През уикендите, вечерите, дори когато майка ми ме молеше да си почина. Даниела беше до мен през цялото време — поне така вярвах.

Тя знаеше паролите ми, графика ми, слабостите ми. Знаеше и че ако този проект се провали, аз губя повишението, което чаках от две години.

— Странно — каза Велинов. — Защото според системата файлът е изтрит от твоя профил.

Някой зад мен прошепна:

— Не мога да повярвам.

Аз също не можех.

Погледнах към Даниела. Тя не ме защити. Само се усмихна леко, сякаш искаше да ми каже да приема съдбата си.

Тогава разбрах, че нещо не е наред.

Преди седмица я бях видяла да говори с новия ни финансов директор в коридора. Когато се приближих, тя млъкна. Тогава си казах, че съм параноична.

Но сега си спомних още нещо.

Същата вечер тя настоя да използва лаптопа ми, защото нейният „заби“. Беше за пет минути. Само пет минути, които сега ми струваха името.

— Мария — каза Велинов пред всички, — ако признаеш, ще приключим това тихо.

— Тихо? — попитах. — Пред петдесет души?

В залата настана още по-тежка тишина.

Даниела най-накрая вдигна поглед.

— Понякога хората правят грешки, когато са под напрежение — каза тя меко. — Не я съдете прекалено строго.

Това беше моментът, в който разбрах. Тя не просто мълчеше. Тя играеше ролята на добра приятелка, която ме съжалява.

Сърцето ми биеше лудо, но гласът ми остана спокоен.

— Добре — казах. — Нека отворим архивната версия.

Велинов се намръщи.

— Каква архивна версия?

Даниела пребледня.

Преди месец, след като файлове започнаха да изчезват странно от общата папка, бях направила автоматично копие в личен защитен облак. Не казах на никого. Дори на Даниела.

Извадих телефона си, отворих папката и пуснах последната версия на презентацията на големия екран.

В залата се видя всичко.

Но не само презентацията.

В метаданните стоеше име на последна промяна.

Даниела Кръстева.

Тя се дръпна назад, сякаш екранът я беше ударил.

— Това е грешка — каза тя.

— Не е — отвърнах. — Защото има и запис от достъпа.

Финансовият директор стана от стола си.

Тогава Велинов се обърна към него.

— Вие знаехте ли?

Мъжът не отговори веднага. И точно това беше отговорът.

Истината излезе бавно, но пред всички. Даниела е получила обещание за позицията ми, ако проектът се провали и тя „спаси“ ситуацията с резервна версия, която уж била нейна. Финансовият директор ѝ помогнал, защото двамата от месеци имали тайна връзка, а тя искала да стане лице на новия отдел.

Само че не знаеха за архива.

Не знаеха и че в залата имаше инвеститор, който лично беше виждал ранната ми версия преди два месеца.

Той стана и каза:

— Тази работа е нейна. Видях я още преди вашата служителка да се появи в проекта.

Даниела се разплака. Велинов не я утеши. Финансовият директор излезе от залата, но охраната на сградата го спря на рецепцията за служебна проверка.

Аз не казах нищо повече.

На следващия ден получих повишението. Даниела беше освободена. А финансовият директор загуби позицията си още същата седмица.

Най-странното беше, че тя ми изпрати съобщение:

„Ти ме предаде.“

Гледах го дълго. После написах:

„Не. Просто за първи път не ти позволих да ме използваш.“

Сега някои колеги казват, че е трябвало да я пощадя, защото била моя приятелка. Но приятелка ли е човекът, който те унижава пред всички, за да седне на твоето място?

Как бихте постъпили на мое място?