Подадох молба за развод, след като заварих съпруга си у дома с друга жена. Вече не се издържаше. Отношенията ни отдавна бяха охладнели, но се надявах всичко да се оправи.

Подписването на документите е само началото на цялата сага. Особено ако, не сте се разделили мирно. Следва разделяне на имуществото и принудителна комуникация с роднините на бившия съпруг. Отделен кръг на ада е издръжката за децата.

Дори да го постигнете, по-късно ще бъдете принудени да слушате упреци. Уви, това не е необичайно.

Преди година и половина се разведох със съпруга си. Причината е толкова банална. Прибрах се по-рано, а той пиеше кафе с друга жена в кухнята. А тя без капка срам в халата, който съпругът ми подари си допиваше кафето. Обърнах се и си тръгнах.

Беше ми трудно да си представя как ще се справя сама с две деца. Но мисълта да живея с него беше още по-непоносима. Подадох молба за развод. Нямаше кой знае какво да делим.

Честно да ви кажа, съпругът ми не беше много разстроен. Отначало се виждаше с децата, а след това започна да идва все по-рядко, дори не им подаряваше подаръци за рождените дни. Издръжката за дете след развод е мое законно право. С мъка, но го постигна. Плаща ги редовно, въпреки че става въпрос за малка сума.

Нещата постепенно се подредиха. Намерих си добра работа, децата се научиха да се справят без мен. По-големият се грижи за по-малкия. Понякога майка ми помага. Така живяхме до миналата нова година спокойно. Докато бившата ми свекърва не се обади и каза, че внуците много й липсват.

Родителите на бившия ми съпруг не са лоши. Те ни помогнаха много, когато се появиха децата. По време на развода те се опитаха да не се намесват. Свекървата ме помоли да й доведа децата за Нова година. Мислех, че това е добра идея. В крайна сметка, ако бабите и дядовците искат да общуват с внуците си, тогава защо не.

Децата също бяха доволни, че ще се видят с баба си и дядо си. Три дни преди Нова година ги отведох при свекърва ми. Дори приготвих малки подаръци за родителите на бившия ми съпруг, все пак е празник. Прибрах се спокойна да си почина малко.

На 2 -ри реших да взема децата. Когато се прибирахме вкъщи, ги попитах какво са правили по празниците и какво им е донесъл Дядо Коледа. Децата казаха, че са прекарали цялата седмица вкъщи. Гледали телевизия с баба и дядо, на Нова година също гледали някакво предаване. А през следващите дни рисували и оцветявали с подаръците, които Дядо Коледа им донесъл.

Това ме разстрои ужасно. През цялата седмица те дори не са излезли да видят елхата. Не само, че са им подарили само книжки за оцветяване, но и не са си направили труда да ги заведат някъде.

Обидно е, че празникът беше откраднат от децата. Добре, че ми останаха няколко почивни дни и у дома ги очакваха хубави подаръци. Отидохме до елхата, до парка и до любимата им сладкарница. Като цяло си прекарахме страхотно. Забравих за родителите на бившия ми съпруг.

Тъкмо щяхме да седнем на масата, когато телефонът позвъни. Обади се сестрата на бившия ми съпруг. Тя е кръстница на най-големия. Гласът по телефона веднага ми се стори неприятен, но реших да не обръщам внимание.

Тя замълча за секунда, след това шумно издиша и каза: „Знаеш ли, че родителите ми вече не са на възраст, за да се грижат за две деца. Да, и пенсията им е скромна, за да купуват подаръци за внуците си и да наредят хубава трапеза. Децата постоянно искаха сладкиши. Можеше да им оставиш пари, защото получаваш издръжка. Разбирам, че си млада и свободна, искаш да се забавляваш по празниците. Но може да си намериш друга бавачка, докато тичаш на срещи?“

Какво са й разказали свекърът и свекървата за мен? Стана ми толкова обидно. Исках да й кажа всичко за издръжката, за жалкия й брат, който дори не се обади на децата за празниците и за лицемерните й родители. Но не го направих.

Вижте още: Качествата на една истинска дама

Казах й, че не ми трябва нищо от тях и че, ако децата ми са толкова непоносими за тях, няма да ги виждат повече. И затворих. Свекърва ми поднесе хубав подарък за празника.

Такава е новогодишната история, в която няма и капка доброта. Жалко е, разбира се, че децата няма да имат нито баща, нито баба и дядо. Но понякога е по-добре без такива хора, отколкото с тях.