Нахалната съседка се разхожда свободно в моя парцел. Дори си засади краставици и домати.

Колко е хубаво да имаш имот извън града! Няколко часа с кола и вече си във вилата сред природата.

Винаги съм мислил, че имам късмет със съседите. Всички са тихи и спокойни хора. Самият аз използвам мястото изключително за отдих.

За разлика от останалите аз не засаждам нищо в градината. Нямам нито време, нито желание. Но една съседка определено имаше. Мария засади цялата си градина с цветя, зеленчуци и ягоди.

Тя продължаваше да ме разпитва защо не засаждам нищо.

Тъй като няма ограда между градините трябваше да понасям дискомфорта от вниманието на съседите.

Веднъж, заварих Мария да се разхожда в градината ми.

Попитах я дали се е случило нещо.

Тя отговори, че тъй като не съм засадил нищо, а тя вече няма място в градината, може би ще й разреша да засади лук.

Не знаех какво да отговоря, защото изобщо дори не очаквах, че ще се разхожда из моята градина.

Реших да й позволя, за да не разваляме отношенията си.

Тя прекара целия ден в градината. Почивният ми ден беше провален. Очевидно тя ще бъде чест гостенин, но какво да правя като самият аз го позволих.

Заминах за две седмици на море и когато се върнах на село, изненадата ми нямаше граници.

Освен лук, вече имаше парник и още няколко легла с домати и краставици. Беше очевидно кой стои зад това.

Вижте още: Родители и деца: История за човешките грешки

В същия ден купих ограда и оградих градината си.

Нахалната съседка ме попита защо съм поставил оградата и дали сега аз ще гледам разсада й.

Това беше последната капка. Събрах всичко и го прехвърлих през нейната ограда. Оттогава не си говорим.