Нахалната съседка се разхожда свободно в моя парцел. Дори си засади краставици и домати.
Колко е хубаво да имаш имот извън града! Няколко часа с кола и вече си във вилата сред природата.
Винаги съм мислил, че имам късмет със съседите. Всички са тихи и спокойни хора. Самият аз използвам мястото изключително за отдих.
За разлика от останалите аз не засаждам нищо в градината. Нямам нито време, нито желание. Но една съседка определено имаше. Мария засади цялата си градина с цветя, зеленчуци и ягоди.
Тя продължаваше да ме разпитва защо не засаждам нищо.
Тъй като няма ограда между градините трябваше да понасям дискомфорта от вниманието на съседите.
Веднъж, заварих Мария да се разхожда в градината ми.
Попитах я дали се е случило нещо.
Тя отговори, че тъй като не съм засадил нищо, а тя вече няма място в градината, може би ще й разреша да засади лук.
Не знаех какво да отговоря, защото изобщо дори не очаквах, че ще се разхожда из моята градина.
Реших да й позволя, за да не разваляме отношенията си.
Тя прекара целия ден в градината. Почивният ми ден беше провален. Очевидно тя ще бъде чест гостенин, но какво да правя като самият аз го позволих.
Заминах за две седмици на море и когато се върнах на село, изненадата ми нямаше граници.
Освен лук, вече имаше парник и още няколко легла с домати и краставици. Беше очевидно кой стои зад това.
Вижте още: Родители и деца: История за човешките грешки
В същия ден купих ограда и оградих градината си.
Нахалната съседка ме попита защо съм поставил оградата и дали сега аз ще гледам разсада й.
Това беше последната капка. Събрах всичко и го прехвърлих през нейната ограда. Оттогава не си говорим.
Kоментари