Грижата за родителите е отговорност на порасналите деца. Но не винаги се случва така.

Реших, че искам да отида в старчески дом и казах на децата си за това. Оказва се, че старостта може да се посрещне в добри условия. Но за това трябва да имате пари.

Децата ми отдавна имат свои семейства, свой живот и грижи. Не искам да натоварвам никого. Имам дъщеря и по-малък син. Погрижих се те да получат добро образование, за да си намерят хубава работа.

Когато дъщеря ми се омъжи, роди и отново забременя с второто си дете. Подкрепях я във всичко. Мъжът ми почина. Тогава не ми беше лесно, но не го показах заради дъщеря си.

След сватбата дъщеря ми и съпругът й се преместиха в апартамента на майка ми и направиха ремонт. Няколко години по-късно дадох апартамента на свекърва ми на сина си, който се ожени.

Апартаментите са на мое име. От няколко години съм пенсионерка. Работих до последно и сега, на 78 години, искам да си почина. Явно децата няма да ме гледат.

Обадих се на дъщеря ми, помолих я да ме заведе на лекар, но тя беше заета, а синът ми каза да си извикам такси. Тогава се обадих на зет ми, той също има кола, но и той беше зает до вечерта. Накрая съседката, която видя, че едва слизам по стълбите ме закара.

Искам да се погрижа за себе си. Един приятел ми каза, че пенсионерите са малтретирани в безплатните старчески домове. Посъветва ме да помисля за платени опции. Там условията са по-добри, а персоналът по-приветлив.

В неделя събрах децата си по един много важен въпрос. Казах, че съм решила да се преместя в пансион, но за това ще трябва да продам имотите. Децата ми се обидиха и казаха, че родителите не постъпват така.

Какво да правя, сама? Децата ме посещават два пъти месечно и през цялото това време седя вкъщи до прозореца и си мисля какво ще се случи след това? Ще бъда ли сама до края на дните си? В старческия дом поне има с кого да си говоря. Там всички са самотни и нещастни като мен. Нямам ли право да прекарам достойно старините си?

Вижте още: Какво пречи на пълноценния сън?

Децата казват, че ще ми помагат с каквото могат. Но това не заменя човешката комуникация. Бих се грижила за куче, но нямам достатъчно сили. Ако пансионът е единствената възможност за достойните ми старини, тогава съм готова да преживея обидата на неблагодарните си деца.

Грижата за родителите е отговорност на порасналите деца. В китайското законодателство има закон, който задължава децата да се грижат за възрастните си родители. Условията са различни в различните страни, но навсякъде грижата за възрастните хора е негласно правило.

Тъжно е, че в напреднала възраст човек остава без грижи, елементарно внимание и човешка комуникация.