Съпругът ми и аз винаги сме разчитали само на себе си. Може би това беше ключът към финансовото ни благополучие. Веднага след сватбата решихме да започнем малък бизнес.

Първоначално той поправяше коли в гаража. След това започна да се разширява малко по малко. Наехме помещения и оборудване на лизинг. А по-късно дори отворихме автомивка.

Аз бях счетоводител и администратор. Работех, дори по време на бременността и скоро след раждането. Синът ни израсна в автосервиза. Аз и съпругът ми успяхме да се справим много добре без помощта на чичовци, лели, баби, дядовци и други роднини. Но по някаква причина, те не можеха да се справят без нас.

Нашите роднини смятаха, че щом имаме бизнес, просто няма къде да похарчим парите си. Въпреки че, това далеч не беше така. Заради тези пари трябваше да работя от сутрин до вечер и без почивни дни.

Поправяхме безплатно колите им. Те така или иначе нямаха пари, а ние сме толкова богати хора пък и ще им искаме пари за нашите услуги. С някои от роднините се запознахме в автосервиза.

Не всеки има кола, но всеки има нужда от пари. Нито моите родители, нито родителите на съпруга ми се срамуваха да вземат пари назаем от нас. Вземаха и не ги връщаха. Свекървата поиска пари не само за себе си, но и за сестра си и дори за племенниците си.

Братовчедът на съпруга ми взе пари от нас да заведе семейството си на почивка. Той обеща да ги върне на части. Изминаха вече четири години и половина, но не сме получили и стотинка. Той каза, че заплатата му е малка и няма достатъчно пари. Когато съпругът ми му предложи да работи в нашата автомивка, той дори се обиди.

И тогава ни сполетя беда. Малкият ни син се разболя тежко и спешно се нуждаехме от голяма сума пари, която нямахме. Затова се обърнахме към нашите роднини. Обадихме се на всички. Те ни съчувстваха, но никой не ни даде пари.

Вижте още: Законът на кармата винаги работи

Отново се справихме сами. Продадохме колата и взехме заеми. Всичко мина добре и това е най-важното. Постепенно изплащаме дълговете, трябва да работим още повече. Но роднините ни вече не искат пари от нас. Прекъснахме отношенията с всички.

Никой не си мръдна пръста, за да ни помогне. Никой дори не благоволи да върне това, което ни дължеше. Същите тези хора имаха наглостта отново да дойдат и да молят за помощ. Но бяха недоволни от отказа ни.

В крайна сметка е доста глупаво да подкрепяш всички роднини, без да изискваш нищо в замяна.