Винаги съм смятала, че съпругът ми и аз имаме страхотни отношения. Омъжих се по любов, когато бях на 23 години. Родителите ми харесваха моя избраник, а и аз никога не съм чула упреци от неговите родители.

Съпругът ми и аз живеем в апартамент под наем, но отдавна искаме да си купим собствено жилище. Димитър печели доста добре, а и аз работя. Като цяло имаме добър живот. Никога не съм се оплаквала от него, въпреки че имаме кавги и разногласия. Но какво е бракът без тях?

Ситуацията се промени коренно, когато забременях. Не се получи, както го бяхме планирали, но не се разстроих. Така е трябвало да стане така. Съпругът ми също изглеждаше щастлив. Малко по малко започнахме да правим планове, да мислим как да обзаведем жилище, когато бебето се роди.

Когато бях в 7-ия месец, съпругът ми беше уволнен. Трябваше бързо да потърси нова работа и сега печели много по-малко. Още тогава знаех, че ще ни е трудно. Но той не изгуби борбеността си, защото беше наясно с отговорността, която пада върху плещите ни.

Започнахме да се подготвяме за раждането и да купуваме всичко необходимо за бебето. Когато стана дума за количката, мъжът ми каза, че нямаме пари за нова. Не се разстроих, защото не виждам нищо лошо в използването на употребявана количка. Започнах да разглеждам уебсайтове и да питам приятели.

Моя съученичка се отзова на молбата ни. Не съм я виждала от години! Спомням си последният път, когато се срещнахме на партито (тя работеше заедно с Димитър). Какъв малък свят, помислих си тогава. Оказа се, че тя от доста време се опитва да продаде количката си. Дъщеря й е на 5 години.

Разбира се, с радост приех предложението й, още повече, че тя искаше символична сума. Срещнахме се в центъра и я взех. Пихме чай в близкото кафене. Като цяло се върнах вкъщи в добро настроение. Но когато казах на мъжа ми откъде идва количката, той се смути. Сякаш беше объркан, въпреки че не разбрах защо.

На следващия ден реших да почистя добре количката и да измия всички подвижни части. В едно от отделенията намерих някакъв плик. На него беше написано името ми.

Почеркът на Надя не се е променил от ученическите години. Веднага разбрах, че това е бележка от нея. В нея тя ми беше написала, че Димитър ми изневерява от доста време. Тя настоявала да ми признае, но той бил против. Тя вече не могла да бъде в тази връзка, знаейки, че ми предстои раждане.

Това не е всичко. Димитър не е уволнен и все още работи за компанията. Той ме излъга, за да дава част от парите от заплатата си на Надя. Такава е цената за нейното мълчание. Отначало тя не била против, защото сама отглежда дъщеря си и се нуждае от пари. Но съвестта й започнала да я измъчва и тя решила да си признае всичко.

Вижте още: Родителите ми ме заличиха от живота си

Не мога да повярвам, че всичко това е истина. Още не съм казала нищо на съпруга си. Не знам какво да правя. Определено няма да живея със съпруг, който ми изневерява. Но ми предстои раждане. Самотна майка ли ще бъда?

За съжаление дори най-близкият човек може да ви предаде. И не можете да се подготвите за това предварително. Не всеки има смелостта да си признае стореното, но рано или късно всичко тайно става явно.

Според вас какво решение е взела жената и какво е направил съпругът й?