Знам, че много жени се страхуват да напуснат съпрузите си след дълги години семеен живот.

Въпреки че, съм на 62 години, все пак реших да го направя. Бях ужасно уморена от непрестанното унижение.

Казах на съпруга ми, че го напускам, а той ми се изсмя в лицето.

„Толкова години ми обещаваш, че ще си тръгнеш и все не смееш да го направиш.“

Отново започна да ме обижда.

Този път се скарахме, защото влязох в кухнята с нашето куче.

Всяка сутрин, щом се събудех, веднага извеждах кучето ни навън. Но то вече е старо и понякога се е случвало да се изпикае още преди да съм го извела. И когато това се случи, Георги крещи и на нашето куче, и на мен.

Навън беше студено. Затова исках веднага да си направя горещ чай, щом се прибера, за да се стопля възможно най-бързо.

Когато влязох в кухнята с кучето, Георги си приготвяше закуска. Нашата кухня е много малка. Той се изнерви и започна да ми крещи.

Не му пукаше, че ми беше студено.

Изведнъж се почувствах толкова обидена, че търпя това унижение цял живот.

Повече не искам да живея с такъв съпруг.

Уморена съм от тормоза, упреците и обидите му. Събрах си нещата и си тръгнах.

Отначало живеех с моята приятелка. След това си наех малък апартамент в покрайнините на града.

Разбира се, трябва да спестявам от всичко, за да имам достатъчно пари за сметки и храна. Така че, ще си намеря някаква работа.

Вижте още: Грозната булка даде урок на злата свекърва

Децата и внуците ми помагат, с каквото могат.

Отслабнах, но спя много добре и се чувствам страхотно. Чувствам се толкова спокойна.

Единственото, за което съжалявам, е, че не си тръгнах по-рано.