Ожених се бременна на 23 години. Нямах богат баща или дядо, така че със съпруга ми постигнахме всичко със собствен труд.

Нямах мляко, затова дадох детето на ясла, когато беше почти на 11 месеца. Там го научиха да яде с лъжица и да ходи на гърне.

Живеехме в апартамент под наем, но след време си купихме собствено жилище.

Преди няколко години съпругът ми сам построи малка къща на село тухла по тухла. Имаме си и малка градина. Вече сме на 46 години. Тепърва започнахме да живеем за себе си.

Нашият син, точно на 23 години, също реши да се ожени. Снахата е от заможно семейство. Решиха да вдигнат сватба и се започна – искам скъп ресторант, лимузина, меден месец, отделен апартамент.

Още от раждането на сина ми имах чувството, че не сме му дали достатъчно любов. Тръгна рано на детска градина, рано на училище. Съпругът ми и аз никога нямахме време. Баба му и дядо му живееха далеч. Така израсна. Но се опитахме да компенсираме за всичко, поне финансово – скъпи играчки, дрехи, кола за осемнадесетия му рожден ден.

Решихме да го подкрепим и сега. Всички спестени пари дадохме за сватбата. Дадохме му и апартамента. Нека не страда, както ние едно време.

Роднините на булката също дадоха пари, но повечето бяха похарчени за нея – рокля, бижута. След това купиха нови мебели за апартамента. Сватовете имат голяма къща и гараж със скъпи коли.

Постепенно синът започна да се отдалечава от нас, идваше веднъж месечно, докато напълно спря да се обажда. Сватът го уреди в някаква компания като адвокат.

Тогава със съпруга ми случайно срещнахме един съсед на пазара. Той ни каза, че синът ни отдавна не живее в нашия апартамент. Преместили се при тъщата и дали апартамента под наем.

Обадихме се на сина ни и той ни каза по груб начин, че ние сами сме решили да им дадем апартамента. Каза, че се чувства безполезен в къщата на тъщата, а родителите му са прости учители.

Съпругът ми и аз решихме да се борим срещу несправедливостта и егоизма. Отидохме при адвокат. Той ни каза, че тъй като не сме прехвърлили официално апартамента, действията на сина са незаконни.

Решихме да не го съдим, на наемателите беше позволено да останат още един месец. Върнахме се обратно в апартамента. Но все още не си говорим със сина ни. Може би след време ще се сдобрим.