Живях в апартамента на сина си почти петнадесет години. Беше ми твърде самотно да живея сама преди това, а и можех да виждам внука си всеки ден.

Никога не сме се карали през тези години. Когато внукът беше малък се грижех за него, така че снаха ми можеше да ходи на работа. Внукът вече беше тийнейджър, когато реших да се изнеса от дома им.

Докато жишеех в апартамента чистех и готвех, тъй като така или иначе си бях вкъщи, а в същото време се грижех за малко дете, което беше само на две години и трябваше да бъде наблюдавано почти всяка минута.

Всеки ден минаваше абсолютно по един и същи начин, само гледката от прозореца се променяше и не забелязах кога внукът ми стана ученик. Родителите му се прибраха в девет вечерта и детето практически не ги виждаше.

Един ден реших, че е време да се отделя и да живея за себе си.

Снахата и синът дори не ми благодариха за цялата домакинска работа, която вършех през всичките тези години. Дори спряха да ми звънят и не се интересуват как съм.