Синът ми си стои вкъщи и не прави нищо по цял ден. Яд ме е, че не иска да промени живота си. Най-вероятно няма приятели, тъй като в най-добрия случай излиза от вкъщи веднъж седмично. У дома той също отказва да ми помага и повече няма да подкрепям такъв безделник.

Съпругата му дори не му казва да си намери работа и да направи нещо с живота си. Самата тя не работи, така че не знам как ще се справят, ако живеят сами.

Снаха ми непрекъснато ме успокоява, че няма вечно да е така и рано или късно синът ми все пак ще започне работа, а сега е още твърде млад за това, въпреки че вече е на 35 години. Не мога да говоря на сериозни теми с него, защото всеки път се намесва и снаха ми, която се интересува от всичко, за което говорим.

Вече ми омръзна да ги търпя в апартамента си, затова директно заявих, че или доброволно се изнасят до един месец, или ще изхвърля всичките им неща във входа. Винаги съм искала синът ми да живее по-добре, но самият той няма желание за това.

Когато изключих компютъра на сина ми, започна скандал, но поне тогава ме чу. Ударих го и от този ден не сме си говорили.

Писна ми синът ми да живее на мой гръб. Не се ли умори да играе игри през цялото време? Той вече е на цели 35 години. Повечето деца на тази възраст помагат на родителите си.

Снахата си мисли, че сега родителите й ще я издържат до четирийсет, а тя ще безделничи, както досега.

Синът и снахата продължават да живеят заедно, въпреки че никой от тях не е започнал работа.