Известното гадание на Ошо: Разберете какво ви очаква!

Искате ли да получите отговор на въпрос, който ви вълнува от дълго време? Изберете карта от 1 до 12 и прочетете притчата, която й съответва. Тя съдържа отговора.

Запомнете едно важно нещо. Когато се предсказва бъдещето, всичко това, всъщност, е четене на човешкото подсъзнание. Това е по-скоро отгатване на миналото и отговор на въпрос, който ви вълнува.

Карта номер 1

Любов

Дошло време един могъщ крал да избере наследник. Не било лесно, защото синовете му близнаци били еднакво умни, смели и достойни. Той дал на всеки торбичка със семена за цветя, като казал: „Който ги съхрани най-добре, ще стане владетел“. Първият брат скрил подаръка в сандък, вторият ги посял.

Три години по-късно кралят ги поискал обратно. Първият син извадил семената от сандъка и установил, че са мухлясали, а вторият показал на баща си красива цветна градина: „Ето ти семената, като узреят, ще ги събера и ще ги върна.” Познайте кой получил трона.

Поука: Любовта, като семената, трябва да се посее. В противен случай е безполезна.

Карта номер 2

Противопоставяне

Един ден, търговец, минаващ покрай плантация, видял роб. Спрял, нахранил го, напоил го и го съжалил. Робът казал: „Всичко минава, и това ще мине“. След 3 години се срещнали отново. Робът станал везир. Бившият бедняк щедро обсипал търговеца със скъпоценности и произнесел същата фраза.

Търговецът отишъл на гроба на везира след време и видял надписа: „Всичко минава“. „Е, този надпис няма да изчезне“, помислил си той горчиво.

Няколко години по-късно надписът бил отмит от вода. Едва тогава търговецът се съгласил: „Наистина всичко минава“.

Поука: Дори ако, развитието на събитията не съответства на вашите желания, не губете вяра – всичко ще се реши от само себе си.

Карта номер 3

Приемане на себе си

Рано сутринта, излизайки в градината, царят намерил там съхнещи растения. Дъбът умирал, защото не можел да бъде висок като бор. Борът съхнел, защото не можел да роди, както лозата, а лозата вехнела, защото не можела да ухае като роза. Само орловите нокти били цъфнали. Защо? Ето какъв отговор получил царят от цветето: „Разбрах, че когато ме засадихте, искахте да израснат орлови нокти от мен. И реших – тъй като не мога да бъда нищо друго, ще се опитам да стана най-добрият от моя вид.

Поука: Ако Бог искаше да създаде Христос или Буда отново, той лесно би го направил. Но той има нужда от теб. Отнесете се с уважение към решението на Всевишния и се приемете такива, каквито сте.

Карта номер 4

Мъдрост

Един сивокос беззъб шейх дошъл при лекаря и започнал да се оплаква: „О, ти, който помагаш на всички хора, помогнете и на мен“. Щом заспя, сънищата ме завладяват. Сънувам, че отивам на площада пред харема. Жените там са възхитителни, като цветята на чудесна градина. Но щом се появя в двора, всички веднага изчезват през таен проход. Докторът сбърчил чело, започнал да мисли и накрая попитал: „Сигурно искате да ви дам прах или лекарство, за да се отървете от този сън.“

Шейхът погледнал доктора с разсеян поглед и възкликнал: „Не това! Единственото, което искам, е вратите на тайния проход да бъдат заключени, за да не могат жените да ми избягат.“

Поука: Хората биха били щастливи, ако искат само това, което им се полага по право. Но те мечтаят да имат, това което принадлежи на друг.

Карта номер 5

Свъразаност

Философът имал един чифт обувки. Един ден, той помолил обущаря да ги поправи спешно. „Но работилницата вече затваря“, отговорил той, „така че няма да мога да поправя обувките сега. Защо не дойдеш утре?“

„Работата е там, че имам само един чифт обувки и просто не мога да ходя без тях.“

„Ще ви дам обувки за един ден.“

„Какво? Да нося чужди обувки? За кого ме вземаш? „

„Защо възразяваш да носиш обувките на някой друг? Нямаш нищо против да носиш чужди мисли и идеи в главата си, нали?“

Поука: Няма нищо на света, което да принадлежи изключително на вас. По принцип всичко е общо. Дори мислите. Помислете за това в свободното си време.

Карта номер 6

Енергия

Един ден, обществото се отнесло зле с Ангулимала. Мъжът се ядосал и като отмъщение обещал да отнеме живота на хиляда души. Отрязъл по един пръст на всеки и направил огърлица от тях. Вече имал 999 жертви, когато Ангулимала срещнал Буда. Мъдрецът помолил убиеца да изпълни последното му желание: „Отрежи клон от това красиво дърво. Донеси ми го, искам да го разгледам по-отблизо. И след това, го прикрепи обратно към дървото.“ Ангулимала повдигнал изненадано вежди и Буда продължил: „Ако не можеш да създаваш, нямаш право и да разрушаваш.“

Поука: Превърнете енергията в полезно нещо, в противен случай тя ще намери друг начин на изразяване – гняв, ярост, агресия.

Карта номер 7

Светлина по пътя

В една тъмна нощ двама души се изгубили в гъста гора. И двамата били ужасно уплашени, но се държали различно. Единият от пътешествениците бил философ, а другият мистик. Първият мислил за причината за незавидното си положение, а вторият просто вярвал в съдбата. Изведнъж се разразила силна гръмотевична буря. Блеснала мълния. Философът в този момент погледнал към небето, замислил се както обикновено и се изгубил. А мистикът погледнал напред и в проблясъка на светлина видял правилния път.

Поука: Погледнете внимателно пътя и без колебание продължете напред! Философстването е умствен процес, няма да ви доведе до целта. За да успеете, трябва да предприемете действия.

Карта номер 8

Благодаррност

Вече се стъмвало, когато възрастна поклонница влязла в селото и започнала да моли местните да пренощува в дома им. Почукала на всяка врата, но никой не й отворил. Измъчвана от студ и глад, заспала под цъфтящо овощно дърво. В полунощ се събудила и видяла колко необичайно красиви били цъфтящите клони на ябълковото дърво на лунна светлина. Жената се изправила, поклонила се към селото и благодарила на хората, че не са я пуснали в дома си. И тогава тя се върнала у дома и нарисувала красива картина, която станала прочута.

Поука: Приемайте всичко, което животът ви поднася с благодарност. И страданието, и удоволствието са еднакво необходими за човешкото развитие.

Карта номер 9

Надежда

Един ловец се изгубил в джунглата. Три дни той се лутал сам из живия лабиринт и накрая се натъкнал на друг нещастник. Мъжете се прегърнали и известно време и двамата били щастливи. И тогава се попитали защо са толкова щастливи.

Първият казал: „Изгубих се и вече се отчаях да срещна някого.“ Вторият отговорил: „И аз се изгубих и се надявах да срещна водач. Но ако и двамата не знаем пътя, няма на какво да се радваме. Сега нека търсим пътя заедно.“

Поука: Щастието заедно е възможно, само когато хората знаят как да бъдат щастливи поотделно. В противен случай, ще бъдат още по-нещастни.

Карта номер 10

Извън семейството

Исус бил много малък, когато Мария и Йосиф го завели в Йерусалим за празника Пасха. Детето се изгубило в тълпата. Родителите дълго го търсили, после го намерили в кръга на мъдреците. Момчето разговаряло с тях. Йосиф попитал Исус:

„Защо си тук? С мама те търсим цял ден!“

„Защо ме търсите? Зает съм с делата на баща ми.“

„Аз съм баща ти и съм дърводелец. А ти седиш сред мъдреците“ – възмутил се Йосиф.

„Имах предвид моя духовен баща.“

Поука: Рано или късно детето трябва да се откъсне от родителите си, като стане независимо не само физически, но и духовно.

Карта номер 11

Портата на рая

Един самурай дошъл при дзен учителя с въпроса: „Има ли ад и рай? И къде е портата?“

„Кой си ти?“ — попитал домакинът.

„Самурай“ — отвърнал гостът.

„Самурай? Защо, изглеждаш като скитник?“

Гордостта на воина била наранена и той без колебание извадил меча си. Мъдрецът се усмихнал и казал:

„Адът и раят не са географски, а психологически понятия. Те са вътре в нас. И двете врати са близо. Действайки несъзнателно, ние отваряме портите на ада, а съзнателно – към рая.“ Така самураят получил отговор на въпрос, който го вълнува.

Поука: Научете се да контролирате чувствата и действията си. И няма значение какво правите – важното е да е осъзнато.

Карта номер 12

Пътуване

Учителят и ученикът минавали през селото в деня на голям празник. Когато наближили главния площад, звукът на барабаните и виковете на хората станали толкова силни, че ученикът запушил ушите си с ръце. Но за негова изненада учителят, танцувайки, отишъл в центъра на площада, до мястото на основното действие. След като празникът свършил и уморените се прибрали, ученикът попитал учителя:

„Учителю, как можеш да се радваш и да празнуваш при такъв шум? Дори не чувах мислите си!“

„Ти беше настроен за шум, приятелю, но за хората от това село това беше музика. Просто възприемах тези звуци, по начина, по който ги възприемаха и те. Повечето хора преминават през живота, възприемайки шума. Нека продължим и този път нека послушаме музика!

Поука: Слушайте музиката на живота. Това е пътуване, което рано или късно ще приключи.

Този тест ще ви помогне да намерите отговор на въпрос, който ви вълнува.