Омъжена съм. Имаме малка дъщеря, сега очакваме второто си дете. Имам трудни отношения със семейството на съпруга ми. Свекървата не живее толкова близо. Не искам тази жена да взема дъщеря ни със себе си, но мъжът ми е на нейна страна. Казва, че има право да вижда детето и го води при майка си в съседния град.

Свекърва ми е неадекватна: нагрубява ме, обижда ме, унижава ме. Понякога в присъствието на други се кара с мен, заплашва ме, при конфликт може да хвърли нещо по прозореца, дори няколко пъти счупи стъклото. Тя се разбираше добре със съпруга ми. Веднъж имаха конфликт и съпругът ми се веднага отстъпи.

Сега той е изцяло под нейно влияние. Преди се опитваше да ме защити. Тогава разбра, че не може да се справи и реши да ме накара аз да се чувствам виновна. Той казва, че аз сама си го причинявам, като не общувам със свекърва си.

Когато раждах дъщеря си 15 часа, свекърва ми не ми указа никаква женска подкрепа. Тя ми донесе четен брой цветя на изписването. Каза ми, че така са й ги продали. След това отидохме в къщата на майка ми със сина й (съпруга ми). Те седяха като гости, майка му клюкарстваше, гощаваха се с чай и сладкиши.

По това време аз лежах в стаята си и хранех бебето. Съпругът ми все гледаше и ме молеше да седна при майка му, въпреки че ми беше много трудно след цезаровото сечение. Не разбирах как може да дойде с празни ръце да види внучка си. В крайна сметка тя има собствен бизнес, къща, апартамент и 2 коли. Регистрирахме дъщеря си в апартамента на майка ми. Майка ми ни купи количка, легло и много други неща.

Сега живея с дъщеря си с майка ми, а съпругът ми помага в бизнеса на майка си. Майка му плаща на работниците, но мъжът ми управлява почти целия бизнес. Той решава всички въпроси, носи стоки, общува с инспектори. Свекървата дори не наема хората, а само им плаща. Храни съпругът ми с обещания, че всичко ще остане за него. Явно след смъртта й.

Първите шест месеца живеехме заедно с майка ми, защото нямаше къде да отидем. Свекървата не ни помогна с жилище, въпреки че можеше (поне с ремонт). През тези 6 месеца съпругът ми се прибираше само за да пренощува. Той прекара цялото си време на работа или в апартамента, който трябваше да ремонтираме, преди да можем да се преместим в него. Рядко имаме интимни отношения. Съпругът ми не искаше след като родих, сега и аз не искам. Но втората бременност се случи. Майка ми ме убеди да задържа детето.

Когато питам съпруга ми: „Защо не живееш при мен, а при майка си?“ той ми отговаря: „Защо ти не живееш при мен“. Жената трябва да следва мъжа си.“ Той живее според инструкциите на луда жена и според тях трябва да се присъединя към тях.

Искам развод сега. Просто ме е страх да не ме изнудват с децата като отмъщение. Категорично не искам съпруга ми да заведе дъщеря ни при майка си. Тогава той ще вземе двете деца със себе си. Той е зает, работи през цялото време. Оставя дъщеря ни при майка си и тръгва за работа. Какво се случва там, никой не знае. Обясних на съпруга ми, че ми е много притеснено, когато дъщеря ни е при баба си. Къщата й е напълно нехигиенична.

Веднъж остави количката с детето отвън, близо до къщата. Влязла в къщата, без дори да отвори прозореца, за да чуе плача на внучка си. Страх ме е за дъщеря ми, за живота й, когато остане при неадекватна си баба. На когото и да разкажа историята си, всички ми казват, че трябва да задържа семейството си. Не знам какво да правя в този случай, имам нужда от съвет!

За още истории, последвайте ни и харесайте страницата ни във Фейсбук!