Баба ми е вече много възрастна и болна. От месеци е все по болниците и за жалост, лекарите не й дават голяма надежда за живот.

Аз съм нейна внучка, много я обичам и знам, че в този момент тя има най-много нужда от мен. Трябва да й помагам с каквото има нужда, да се грижа за нея, както тя го е правила за мен години наред.

Тя вече нямаше сили да говори, слухът й също не беше добре. Лежеше мълчаливо, сякаш просто чакаше времето в което ще си отиде от този свят.

Докато стоях на леглото до нея, държейки ръката й, тя ми направи знак да се приближа и ми посочи възглавницата, показвайки, че има нещо под нея.

Изненадана повдигнах възглавницата и видях, че там има вързоп хартии и малка торбичка. Баба ми ми направи знак да го взема и да го прочета и аз го направих. В тях се споменаваше, че цялото имущество на баба ми се прехвърля на мен, но се оказа, че имотът не беше само нашата къща, където живеехме.

Пишеше, че баба ми има още два апартамента, които е купила през последните години.

Бабо, как си пазила тази тайна толкова години? Благодаря ти много, благодаря ти за всичко. Обичам те!

За още истории, последвайте ни и харесайте страницата ни във Фейсбук!