Сега съм пенсионерка на 68 години. Със сина ми нямаме връзка, за което ми е много тъжно.

Когато беше сгоден, аз все още работех във фабрика. Живеехме в малък град, нямаше перспективи и младото семейство реши да се премести в големия града. Все пак там има повече възможности за младите хора. Могат да се развиват и отглеждат деца. Благослових ги и ги изпратих.

Минаха 2 години. Синът ми си намери нормална работа, а снаха ми остана вкъщи. Тя не успя да намери работа за себе си и затова стана домакиня. Посетих ги веднъж, когато живееха в апартамент под наем. Наистина беше много чисто и подредено. Храната беше хубава, което означава, че знаеше как да готви.

Не бяхме богато семейство, за да успеем да им помагаме финансово. Но детето ми добре знаеше какво е трудност и не се оплакваше. Както знаете, безпаричието е най-честата причина за развод. Независимо от това, снаха ми винаги изглеждаше добър човек.

Постепенно обаче ситуацията излезе извън контрол. Намалиха заплатата на сина ми, увеличиха наема на апартамента. Тогава си казаха, че не могат да отглеждат деца в такова неприятно положение.

Мислих много по този въпрос и накрая реших да отида в Канада при сестра ми, за да мога да им помагам финансово по някакъв начин. Той ми се обаждаше и ми казваше да се прибирам, но никога не съм мислила сериозно да си тръгна.

Пенсионирах се, събрах сили и заминах за четири години да работя в чужбина, за да успея да събера пари да закупя апартамент на сина ми.

Пращах по-голямата част от заплатата си всеки месец на сина си, записвах разходите в тетрадка. Оказа се, че събирането на нужната сума е отнело 3 години и 6 месеца. Целта обаче беше постигната и реших, че е време да се прибера в България.

Посрещнаха ме с много радост, но синът ми беше тъжен. Снахата беше все така весела, както я помнех. Разходихме се в столицата, разгледахме забележителностите. След това отидохме в квартирата им, където беше сложена много отрупана трапеза.

Не попитах къде да си избрали апартамент, но исках да ги посъветвам да не търсят в централните райони, където всичко е много скъпо, а да си изберат някой по-краен. Тези райони ще бъдат застроени и ще се подобри инфраструктурата, поради което цените на апартаментите там ще растат с течение на времето. Сестра ми ми даде този съвет и исках децата ми да го вземат под внимание.

Негов приятел нервно потърка ръцете си и ми каза, че родителите на снаха ми имат проблеми в момента, затова са взели пари назаем от тях, докато ситуацията се подобри. Засега ще живеят под наем. Снахата седеше тихо и гледаше някъде настрани. Тогава разбрах, че въпреки че не може да си намери работа, тя е много по-умна от моето момче.

След това започнах да разпитвам при какви условия са дали парите и каква гаранция имат, че ще ги върнат. Снаха ми отговори, че родителите й са честни хора и скоро ще върнат парите и ще добавят сумата.

Стана ми толкова лошо, че поисках да изляза. Детето ми ме последва и направихме няколко обиколки на квартала.

В този момент му казах, че съм много разочарована. Изработих тези пари за тях и сега всичко ще си остане същото. Изглеждаше, че думите ми го разчувстваха, но той не проговори. Не се върнах в квартирата им. Качих се на автобуса и се прибрах.

Минаха няколко месеца. Все още имах малко пари, които бях заделила за себе си. Сестра ми ми се обади и ме попита какво се случва. Не разговарях със сина си и снаха си, затова ми беше приятно да говоря с друг близък човек. Тя ми каза, че винаги съм добре дошла в Канада и че липсвам на всички.

Замислих се над думите й. Наистина, какво ми липсва? Там лесно мога да спечеля пари за къща и храна, сестра ми ще ми помогне. Купих билет и отлетях при сестра ми.

Преди да замина, дадох апартамента си под наем. Вярно, евтино, но го взеха под наем. Там се настани едно семейство, което много ми благодари за ниската цена.

Веднъж приятелят на сина ми ми се обади и ми каза, че тъстът му не може да върне парите, а цените на апартаментите в столицата са се увеличили. Той ме помоли да му позволя да се премести в апартамента ми, докато съм в чужбина.

Отказах му, защото там вече живеят хора. Обещах им и не мога да наруша думата си.

Намерих сили в себе си и заминах в чужбина да печеля пари. Жена му дълги години не ходи на работа, въпреки че нямат деца. Те са млади и силни. Сами ще си решат проблемите, ако искат.

Търпението ми се изчерпа, когато разбрах, че за моя син родителите на жена му са по-важни хора от мен. Сега нека се грижи за себе си, а аз ще живея както намеря за добре.

За още интересни истории, последвайте ни и харесайте страницата ни във Фейсбук!