Била съм много малка, когато майка ми е починала и дори не я помня. Познавам я от снимки и единственото хубаво нещо е, че приличам на нея.

Всеки път, когато ми се искаше да поговоря с нея, се гледах в огледалото или говорех на снимките й.

Баща ми се ожени отново.

Мащехата ми беше много студена към мен. Правеше разлика между мен и детето си. Спомням си много добре колко пъти тайно носеше банани на сестра ми, но аз не й казах нищо. Не казах нищо и на баща ми, страхувах се да не помисли, че лъжа. Винаги съм мълчала. Мащехата ми се грижеше за мен, но никога не ми даде любов и привързаност.

Ето защо израснах изпълнена с горчивина към живота. Благодаря на моята мащеха при избора на партньор в живота си се ръководех от сърцето.

Сега имам прекрасно семейство, което ми дава топлината, от която винаги съм имала нужда. Опитвам се да дарявам любов и топлина на дететото си всеки миг.

Благодарна съм на мащехата си. Ако не беше толкова студена към мен, може би нямаше да се радвам на малките неща и на всеки миг, прекаран със семейството ми.