Изпратих съпруга си в командировка и останах сама вкъщи. Винаги беше мирно и тихо, когато той беше на път, даваше ми време за себе си, за моите хобита и любимите ми книги. Но тази вечер беше различна.

Отново звъннаха на вратата. Отворих я и бях шокирана какво видях. Пред вратата стоеше жена, толкова подобна на мен, че за миг се уплаших. Тя имаше същите зелени очи, същата кестенява коса, дори същия начин на усмивка.

„Здравейте,“ тя започна, „Моето име е Мария. Знам, че това може да звучи странно, но мисля, че сме близначки.“

Бях онемяла. Цял ми живот бях мислела, че съм единственото дете на майка си. Никога не бях чувала за Мария.

„Това е невъзможно,“ отвърнах, „не може да сме близначки. Нямам сестра.“

Мария извади снимка от джоба си. На нея бяха две малки момиченца, със същите усмивки, същите очи. Подобни на нас. Бях шокирана.

„Майка ни ни остави на различни семейства, когато бяхме малки. Разбрах това от писма, които открих след смъртта й. Търсих те години. И най-накрая те намерих,“ каза тя.

Бях изпълнена със смесени чувства – мислене, изненада, радост и скръб.

Животът ми се промени за миг. Бях шокирана, но и облекчена. Имах сестра. И тя беше точно пред мен.

И това беше само началото на нашата нова, обща история.

Все още не мога да повярвам, но съм щастлива.