Имам уникална история за своето раждане, която е несравнима с никоя друга. За мен майка ми е истинска героиня. Появила съм се на бял свят в труден момент, едва навършила 16 години. Хората наоколо били шокирани, но само родителите й я подкрепили в тази трудна ситуация. Така започна нашият съвместен живот и благодарение на мъдростта на майка ми станах най-спокойното и красиво дете.

Семейството й се е обединило, за да подкрепи майка ми. Баба и дядо са направили всичко възможно, за да й осигурят образование и достойно бъдеще. Благодарение на нейните усилия никога не сме имали недостиг и в дома ни цареше хармония, а не раздори.

Времето летеше, а аз пораснах, навърших 16 години, срещнах прекрасен млад мъж, който се оказа искрен и отговорен. Решихме да поемем отговорността на плещите си и да обединим съдбите си. Майка ми от своя страна стана баба на 33. В нея нямаше паника или страх – само щастие да види продължението на живота в очите ни.

Отново заедно се ръка за ръка вървяхме в живота, крачейки напред с увереност. Завърших образованието си и намерих страхотна работа. Първото ми дете е вече на 12 години, а второто бебе е на път. Всичко беше наред, като в приказка, но за съжаление не завинаги.

Майка ми наскоро взе решение да има втора бременност и това решение промени живота ни. Започнах да задавам въпроси, опитвайки се да разбера защо има нужда от това. Оказа се, че тя се е влюбила, но любимият й не е готов да напусне семейството си. Това беше истински шок за мен. Нашите разговори и молитви, не й помогнаха да промени решението си. Тя ми каза, че вече е бременна и не иска да се откаже от това малко създание.

Седнахме и плакахме заедно, защото майка ми беше в тежко положение – бременна, влюбена, но изоставена. Тя трябва да се изправи пред тази реалност и ме заболя да я видя толкова уязвима. Говорихме за това как обществото може да бъде жестоко, но каквото и да се случи, аз винаги ще бъда до нея, подкрепяйки я.

Баба и дядо още не са наясно какво се случва и майка ми ме помоли да не им казвам за това. Изправих се пред дилема: да подкрепя майка си в нейното решение или да я разубедя от тази стъпка. Страх ме е за нея, за бъдещето на това дете, което ще се роди в трудни условия. Но разбирам, че това е нейно решение и тя трябва да избере пътя, който е най-добър за нея и детето.

Разказах на съпруга ми за всичко, което се случва и той ме подкрепи. Той е уверен, че имаме сили да се справим с тази ситуация. Казва, че любовта и семейството могат да преодолеят много трудности. Но дори с неговия оптимизъм усещам страх и съмнение. Страх ме е за майка ми и за нероденото дете, но дълбоко в себе си се надявам семейството ни да успее да преодолее това изпитание.

За още истории, последвайте ни и харесайте страницата ни във Фейсбук!