Когато бяхме още в колежа, брат ми повтаряше, че иска жена му да бъде целомъдрена жена и перфектна домакиня, която да му носи дори храна на поднос в леглото. Чувствах, че той иска слуга, а не съпруга, но няма да се фокусираме върху това.

Няколко години след този разговор обаче брат ми обяви, че е намерил идеалното момиче за него. Беше ми любопитно коя е тя, затова ги поканих в моята къща. Избраното от брат ми момиче на пръв поглед ми се стори много странно. Погледът й беше някак измъчен. И така взех три чаши, сложих ги на масата и изводих бутилка сок, за да има какво да пием, докато си говорим.

В това време снаха ми започна да ги разглежда тези чаши и седя така 5 минути. Докато брат ми се хвалеше какво добро момиче е, тя стана и безмълвно отиде да мие тези чаши. Брат ми само кимна гордо в нейна посока, но това, което правеше, не ми хареса. Аз обаче предпочетох да замълча. След сватбата младоженците започнаха да живеят в двустаен апартамент, който брат ми беше наел преди сватбата.

По това време той вече си беше намерил работа и можеше сам да се грижи за нуждите на семейството, така че съпругата му можеше да бъде спокойна. Снаха ми, както мълчеше в началото, така и остана до края. Дори когато чистеше апартамента, не се обаждаше да говори нито с нас, нито с приятелките си. Знаем, че всички домакини обичат да го правят.

Един ден реших сама да ги посетя, да разбера как са. Такава дисциплина не съм виждал дори във филмите за армията. Обувките трябваше да се събуят на прага, всички гости винаги бяха с чехли за еднократна употреба. Всичко беше чисто и стерилно, както в най-добрите болници.

Исках да седна на стол с възглавница, но снаха ми каза, че е декоративен и не трябва да се сяда на него и взе възглавницата. И защо са необходими тези декоративни възглавници, ако не изпълняват основната си функция? Уважавам избора на брат си и го приемам. В никакъв случай няма да предизвикам семеен спор между тях, но прекалената чистота на снаха ми вече ми лази по нервите.