НАЧАЛО НАЧИН НА ЖИВОТ Здравей, аз съм Съдбата, реших да ти кажа нещо…

Здравей, аз съм Съдбата, реших да ти кажа нещо…

32100
0
Здравей, аз съм Съдбата, реших да ти кажа нещо...
Здравей, аз съм Съдбата, реших да ти кажа нещо…

Нещо, което си струва да се прочете.

Здравей, аз съм Съдбата. Реших да ти пиша, защото напоследък често се съмняваш в мен и в моите планове за теб.

Знам, че се чудиш защо се случва всичко това, така че ето моя отговор: само така ще станеш човека, който ставаш в момента. Само така ще откриеш силата, скрита в теб. Само така ще осъзнаеш размера на ума и красотата на душата.

Трябваше да се изправиш срещу някои от страховете си, за да видиш, че можеш да ги преодолееш. Защото човек е създаден така – да се страхува от всичко. От неуспеха. От загубата. От болката. От самия страх. Докато не се изправи лице в лице с него, да го посрещне, да го победи и да продължи. Но ти си научи урока, нали?

Трябваше да наранят твоето сърце, за да се научиш да чуваш сърцата на хората. Защото човекът е устроен така – да причинява болка, докато не усети болка. Наранява, докато не бъде наранен. Обръща гръб на другите, докато на него не му обърнат гръб. Но ти си се поучил, нали?

loading...

Трябваше да загубиш някои от приятелите, за да се научиш да цениш тези, които останаха. Защото човек живее така. Забравя да се грижи за своите приятели. Забравя да се обади. Забравя да се види с тях. Забравя да пита как са. Заменя ги с нови, а след това и новите заменя с други. Докато не осъзнае, че вече няма истински приятели. Но ти си се поучил, нали?

Трябваше да изпиташ разочарование, за да започнеш да се наслаждаваш напълно на радостта и щастието. Защото човек живее така. Вечно да е недоволен. Вечно да се вкопчва в нещата, които ги няма. Докато в живота му не се появят истински проблеми. Докато не му се наложи да преодолява истинска драма. Тогава отстъпва място на най-важните неща. Тогава вижда и оценява красотата на слънчевия ден, на разходката в парка, на хубавата книга, на красивия сън на споделената чаша вино. Но ти си научи урока, нали?

Трябваше да те разделя с някои мечти, за да тръгнеш по пътя, който ти предстои. Защото човек живее така. Сравнявайки живота си с този на другите. Сравнява успехите си с тези на другите. Сравнява щастието си с това на другите. Поставя цели, които не са неговата цел. Води битки, които не са за него. Докато не разбере, че това е напразно изгубено време в опит да живее чужд живот, да се бори за нечия победа, да живее нечий сън. Но ти си се поучил, нали?

И ето те днес тук. Четеш това писмо и виждаш живота като на филмова лента. Вече знаеш какво искаш истински. Вече знаеш какво заслужаваш. Вече знаеш на какво си способен и за какво си роден! Не съжалявай за нищо. Не страдай за нищо! Миналото се случва, за да формира настоящето, а настоящето ще формира бъдещето.

Затова: живей разумно, спомняй си уроците и се грижи за себе си. И не забравяй, мисията ти е една – да бъдеш щастлив! Започни от днес!

И помни: ти може би не вярваш в мен, но аз вярвам в теб!

С любов,
Съдбата

loading...